заприходявал си

Речник на българския език

1. заприходявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприходявал си е производна форма на заприходявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заприходявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприходявал си е производна форма на заприходявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заприходявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприходявал си е производна форма на заприходявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).