заприходявало си

Речник на българския език

1. заприходявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприходявало си е производна форма на заприходявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприходявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприходявало си е производна форма на заприходявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заприходявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заприходявало си е производна форма на заприходявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).