заприходявало

Речник на българския език

1. заприходявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприходявало е производна форма на заприходявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприходявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприходявало е производна форма на заприходявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заприходявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заприходявало е производна форма на заприходявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заприходявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заприходявало е производна форма на заприходявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).