заприходявал

Речник на българския език

1. заприходявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприходявал е производна форма на заприходявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприходявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприходявал е производна форма на заприходявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заприходявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заприходявал е производна форма на заприходявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заприходявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заприходявал е производна форма на заприходявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).