заприходило

Речник на българския език

1. заприходило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприходило е производна форма на заприходя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприходило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заприходило е производна форма на заприходя (мин. деят. св. прич. ср. р.).