запристъпило

Речник на българския език

1. запристъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запристъпило е производна форма на запристъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запристъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запристъпило е производна форма на запристъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).