запристъпил

Речник на българския език

1. запристъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запристъпил е производна форма на запристъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запристъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

запристъпил е производна форма на запристъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).