запристъпвало

Речник на българския език

1. запристъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запристъпвало е производна форма на запристъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запристъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запристъпвало е производна форма на запристъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запристъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запристъпвало е производна форма на запристъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запристъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запристъпвало е производна форма на запристъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).