запристигало

Речник на българския език

1. запристигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запристигало е производна форма на запристигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запристигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запристигало е производна форма на запристигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запристигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запристигало е производна форма на запристигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запристигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запристигало е производна форма на запристигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).