запримчело

Речник на българския език

1. запримчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запримчело е производна форма на запримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запримчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запримчело е производна форма на запримча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).