запримчвало

Речник на българския език

1. запримчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запримчвало е производна форма на запримчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запримчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запримчвало е производна форма на запримчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запримчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запримчвало е производна форма на запримчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запримчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запримчвало е производна форма на запримчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).