запридърпвало

Речник на българския език

1. запридърпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запридърпвало е производна форма на запридърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запридърпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запридърпвало е производна форма на запридърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запридърпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запридърпвало е производна форма на запридърпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запридърпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запридърпвало е производна форма на запридърпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).