заприготвяло

Речник на българския език

1. заприготвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприготвяло е производна форма на заприготвям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заприготвяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заприготвяло е производна форма на заприготвям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заприготвяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заприготвяло е производна форма на заприготвям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заприготвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заприготвяло е производна форма на заприготвям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).