запригласял си

Речник на българския език

1. запригласял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запригласял си е производна форма на запригласям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запригласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запригласял си е производна форма на запригласям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запригласял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запригласял си е производна форма на запригласям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).