заприбирал си

Речник на българския език

1. заприбирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприбирал си е производна форма на заприбирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заприбирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприбирал си е производна форма на заприбирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заприбирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заприбирал си е производна форма на заприбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).