заприбирал

Речник на българския език

1. заприбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприбирал е производна форма на заприбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприбирал е производна форма на заприбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заприбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

заприбирал е производна форма на заприбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заприбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заприбирал е производна форма на заприбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).