запречило

Речник на българския език

1. запречило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запречило е производна форма на запреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запречило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запречило е производна форма на запреча (мин. деят. св. прич. ср. р.).