запречели

Речник на българския език

1. запречели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запречели е производна форма на запреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запречели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запречели е производна форма на запреча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).