запрехвърчало

Речник на българския език

1. запрехвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрехвърчало е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запрехвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрехвърчало е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запрехвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запрехвърчало е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запрехвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запрехвърчало е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).