запрехвърчали

Речник на българския език

1. запрехвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запрехвърчали е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запрехвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запрехвърчали е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. запрехвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запрехвърчали е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. запрехвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запрехвърчали е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).