запрехвърчал

Речник на българския език

1. запрехвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрехвърчал е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрехвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрехвърчал е производна форма на запрехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запрехвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

запрехвърчал е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запрехвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запрехвърчал е производна форма на запрехвърчам (мин. деят. несв. прич. м. р.).