запрехвърлял

Речник на българския език

1. запрехвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрехвърлял е производна форма на запрехвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрехвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрехвърлял е производна форма на запрехвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запрехвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

запрехвърлял е производна форма на запрехвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запрехвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

запрехвърлял е производна форма на запрехвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).