запретяло

Речник на българския език

1. запретяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запретяло е производна форма на запретя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запретяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запретяло е производна форма на запретя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).