запретърсвал

Речник на българския език

1. запретърсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запретърсвал е производна форма на запретърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запретърсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запретърсвал е производна форма на запретърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запретърсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запретърсвал е производна форма на запретърсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запретърсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запретърсвал е производна форма на запретърсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).