запретила

Речник на българския език

1. запретила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

запретила е производна форма на запретя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. запретила — мин. деят. св. прич. ж. р.

запретила е производна форма на запретя (мин. деят. св. прич. ж. р.).