запрете

Речник на българския език

1. запрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

запрете е производна форма на запра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. запрете — повелително наклонение, мн. ч.

запрете е производна форма на запра (повелително наклонение, мн. ч.).