запреобръщал си

Речник на българския език

1. запреобръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал си е производна форма на запреобръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запреобръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал си е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запреобръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал си е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).