запреобръщал

Речник на българския език

1. запреобръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запреобръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреобръщал е производна форма на запреобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запреобръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

запреобръщал е производна форма на запреобръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запреобръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запреобръщал е производна форма на запреобръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).