запремятало

Речник на българския език

1. запремятало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запремятало е производна форма на запремятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запремятало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запремятало е производна форма на запремятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запремятало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запремятало е производна форма на запремятам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запремятало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запремятало е производна форма на запремятам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).