запрело

Речник на българския език

1. запрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запрело е производна форма на запреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

запрело е производна форма на запреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).