запрелите

Речник на българския език

1. запрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

запрелите е производна форма на запра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. запрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

запрелите е производна форма на запреда (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).