запрелистел

Речник на българския език

1. запрелистел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрелистел е производна форма на запрелистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрелистел — мин. деят. несв. прич. м. р.

запрелистел е производна форма на запрелистя (мин. деят. несв. прич. м. р.).