запрел

Речник на българския език

1. запрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрел е производна форма на запреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрел — мин. деят. св. прич. м. р.

запрел е производна форма на запреда (мин. деят. св. прич. м. р.).