запрегръщал

Речник на българския език

1. запрегръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрегръщал е производна форма на запрегръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запрегръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запрегръщал е производна форма на запрегръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запрегръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

запрегръщал е производна форма на запрегръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запрегръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запрегръщал е производна форма на запрегръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).