запреглъщал

Речник на българския език

1. запреглъщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреглъщал е производна форма на запреглъщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запреглъщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запреглъщал е производна форма на запреглъщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запреглъщал — мин. деят. св. прич. м. р.

запреглъщал е производна форма на запреглъщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запреглъщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запреглъщал е производна форма на запреглъщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).