запращял си

Речник на българския език

1. запращял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращял си е производна форма на запращя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запращял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращял си е производна форма на запращя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запращял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращял си е производна форма на запращя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).