запращяло си

Речник на българския език

1. запращяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запращяло си е производна форма на запращя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. запращяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запращяло си е производна форма на запращя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. запращяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запращяло си е производна форма на запращя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).