запращяло е

Речник на българския език

1. запращяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращяло е е производна форма на запращя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запращяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращяло е е производна форма на запращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запращяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращяло е е производна форма на запращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).