запращявал си

Речник на българския език

1. запращявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращявал си е производна форма на запращявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запращявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращявал си е производна форма на запращявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запращявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запращявал си е производна форма на запращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).