запращявал е

Речник на българския език

1. запращявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запращявал е е производна форма на запращявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запращявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запращявал е е производна форма на запращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запращявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запращявал е е производна форма на запращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).