запращявало

Речник на българския език

1. запращявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращявало е производна форма на запращявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запращявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращявало е производна форма на запращявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запращявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запращявало е производна форма на запращявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запращявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запращявало е производна форма на запращявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).