запращало

Речник на българския език

1. запращало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращало е производна форма на запращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запращало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запращало е производна форма на запращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запращало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запращало е производна форма на запращам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запращало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запращало е производна форма на запращам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).