запратило

Речник на българския език

1. запратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запратило е производна форма на запратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запратило е производна форма на запратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).