запратил

Речник на българския език

1. запратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запратил е производна форма на запратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запратил — мин. деят. св. прич. м. р.

запратил е производна форма на запратя (мин. деят. св. прич. м. р.).