запратело

Речник на българския език

1. запратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запратело е производна форма на запратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запратело е производна форма на запратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).