запояло

Речник на българския език

1. запояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запояло е производна форма на запоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запояло е производна форма на запоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).