запоявал е

Речник на българския език

1. запоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоявал е е производна форма на запоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоявал е е производна форма на запоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоявал е е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).