запоявало е

Речник на българския език

1. запоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запоявало е е производна форма на запоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запоявало е е производна форма на запоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запоявало е е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).