запоявал

Речник на българския език

1. запоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоявал е производна форма на запоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запоявал е производна форма на запоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запоявал е производна форма на запоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запоявал е производна форма на запоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).