запоява

Речник на българския език

1. запоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

запоява е производна форма на запоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. запоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

запоява е производна форма на запоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. запоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

запоява е производна форма на запоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).